Светослав Иванов: Времето изтича
Коментар на Светослав Иванов " 120 минути "
Има моменти, когато смирението е належащо, с цел да погледнеш една картина в целокупност. Има моменти, когато даже и да крещиш, би трябвало да спреш за момент и да помислиш. Най-малкото и гърло, и глава стартират да болят. Много желая да успокоим за момент пристрастеностите и да се погледнем в профил.
Ще забележим едно разединено и крещящо общество. Ще забележим крайности, прикрит яд, стиснати юмруци и доста закани. Ще забележим и подготвеност за насмешки. За назидаване, за война, всеки за своята си истина. Ще забележим съмнение, липса на морал и излъгани упования. Но ще забележим и доста бездейност и недоволство, прекачване на личната ни отговорност върху гърба на някой различен. Дори и недоволството е по-голямо в обществените мрежи, в сравнение с на открито.
Дами и господа, време е да разберем, че „ системата ” сме всички ние и в случай че тя ни убива, самоубийците сме ние. България доближава до такава степен, до каква степен стигат нашите показа за нея. Със представление не става. Нито с упования за представление. Нито с гръмки изречения. Нито с люти закани. Става с дейности и мисъл за задачата на тези дейности.
В днешния свят, затворени в личните си балони, губим визия за време и пространство. Така се раждат самозаблудите и се самопровъзгласяваме за повелители на истината. Виждам доста хора, които се мислят за повелители на истината.
Това е изключително рисково. Защото всяко общество е формирано от хора с разнообразни отзиви и настройки. Ако искаш да им кажеш нещо, би трябвало да го направиш по метод, който да не втълпява на хората какво да мислят, а да ги накараш да мислят. Това е най-ценният принос - да ги накараш да мислят, даже и да не са съгласни с теб. Който си мисли, че приказва от името на всички, е в огромна заплаха.
Лекарите са такива, служителите на реда за нищо не стават, учителите са не знам си какви, публицистите мълчат. Политиците са крадци по хипотеза. Как тогава някой естествен човек да желае да стане доктор, служител на реда, публицист или не дай си Боже - политик? И по какъв начин тогава ще променим каквото и да е?
За да избираме по-добри управници, самите ние би трябвало да сме по-добри и осъзнати жители. Да имаме по-високи критерии и по-високи условия.
Защото тези горе са отражение на нашия общ групов нрав през днешния ден. Никога не го забравяйте. Както и визиите ни за други възможности са отражение на груповото ни мислене. Затова помислете деликатно и вярвайте повече в себе си, а не в някой различен.
Медии в България нямало. Чувам го като мантра от месеци, парадоксално и от доста хора в медиите. Не, медии има. Но и те са разединени, разядени, някои от тях продали се, с цел да оцелеят, други защитаващи всяка власт. Но някой има ли самочувствието да назидава цялата колегия какво и по какъв начин би трябвало да прави? Лично аз – не, тъй като към момента има публицисти, които правят своята работа.
Някои от тях работят в радиото, други – в печатните издания, трети – в малките екрани. Четвърти са из страната. Всеки от тях дава своя принос за средата. Как да се подиграваш с техния труд?
Например, през тази седмица „ неработещите ” медии написаха, че Доган и Брендо са най-големите вложители в България. От „ неработещите ” медии разбрахме, че Доган си е купил Топлоелектрическа централа. Знаем кой кой е, кой на кого е човек и кой с кого е обвързван.
Същите тези хора през годините създадоха журналистически следствия и разбори, които доста тъкмо изясняват по какъв начин тъкмо е пораснал външния дълг, каква част е отишла към банките, каква част се е вляла в продънените системи, които по този начин и никой не реформира.
Тези „ неработещи ” медии към този момент трето десетилетие демонстрират измамите в изборния ден, зависимостите. В България всичко се знае, драги фенове, само че не тъй като ги е предрекла Баба Ванга или някой ги е изпял в ария, а тъй като е имало публицисти, които да ги напишат, покажат или опишат.
След тези материали от време на време са си отивали министри, вицепремиери, служители. Но най-често след тези материали се е случвало едно огромно нищо. Защото медиите са четвърта власт единствено там, където работят останалите три. Това е концепцията на демокрацията, в съвършен тип.
И го споделям най-добронамерено и почтено. Време е да напуснем личните си балони. Тогава ще видиш обществото и най-много своята роля в него по различен метод.
Времето изтича. България я е имало и ще я има. Тя е прекосявала през доста по-тежки рецесии и интервали. Нашият живот обаче е стеснен. И това са естествени закони.
Има моменти, когато смирението е належащо, с цел да погледнеш една картина в целокупност. Има моменти, когато даже и да крещиш, би трябвало да спреш за момент и да помислиш. Най-малкото и гърло, и глава стартират да болят. Много желая да успокоим за момент пристрастеностите и да се погледнем в профил.
Ще забележим едно разединено и крещящо общество. Ще забележим крайности, прикрит яд, стиснати юмруци и доста закани. Ще забележим и подготвеност за насмешки. За назидаване, за война, всеки за своята си истина. Ще забележим съмнение, липса на морал и излъгани упования. Но ще забележим и доста бездейност и недоволство, прекачване на личната ни отговорност върху гърба на някой различен. Дори и недоволството е по-голямо в обществените мрежи, в сравнение с на открито.
Дами и господа, време е да разберем, че „ системата ” сме всички ние и в случай че тя ни убива, самоубийците сме ние. България доближава до такава степен, до каква степен стигат нашите показа за нея. Със представление не става. Нито с упования за представление. Нито с гръмки изречения. Нито с люти закани. Става с дейности и мисъл за задачата на тези дейности.
В днешния свят, затворени в личните си балони, губим визия за време и пространство. Така се раждат самозаблудите и се самопровъзгласяваме за повелители на истината. Виждам доста хора, които се мислят за повелители на истината.
Това е изключително рисково. Защото всяко общество е формирано от хора с разнообразни отзиви и настройки. Ако искаш да им кажеш нещо, би трябвало да го направиш по метод, който да не втълпява на хората какво да мислят, а да ги накараш да мислят. Това е най-ценният принос - да ги накараш да мислят, даже и да не са съгласни с теб. Който си мисли, че приказва от името на всички, е в огромна заплаха.
Лекарите са такива, служителите на реда за нищо не стават, учителите са не знам си какви, публицистите мълчат. Политиците са крадци по хипотеза. Как тогава някой естествен човек да желае да стане доктор, служител на реда, публицист или не дай си Боже - политик? И по какъв начин тогава ще променим каквото и да е?
За да избираме по-добри управници, самите ние би трябвало да сме по-добри и осъзнати жители. Да имаме по-високи критерии и по-високи условия.
Защото тези горе са отражение на нашия общ групов нрав през днешния ден. Никога не го забравяйте. Както и визиите ни за други възможности са отражение на груповото ни мислене. Затова помислете деликатно и вярвайте повече в себе си, а не в някой различен.
Медии в България нямало. Чувам го като мантра от месеци, парадоксално и от доста хора в медиите. Не, медии има. Но и те са разединени, разядени, някои от тях продали се, с цел да оцелеят, други защитаващи всяка власт. Но някой има ли самочувствието да назидава цялата колегия какво и по какъв начин би трябвало да прави? Лично аз – не, тъй като към момента има публицисти, които правят своята работа.
Някои от тях работят в радиото, други – в печатните издания, трети – в малките екрани. Четвърти са из страната. Всеки от тях дава своя принос за средата. Как да се подиграваш с техния труд?
Например, през тази седмица „ неработещите ” медии написаха, че Доган и Брендо са най-големите вложители в България. От „ неработещите ” медии разбрахме, че Доган си е купил Топлоелектрическа централа. Знаем кой кой е, кой на кого е човек и кой с кого е обвързван.
Същите тези хора през годините създадоха журналистически следствия и разбори, които доста тъкмо изясняват по какъв начин тъкмо е пораснал външния дълг, каква част е отишла към банките, каква част се е вляла в продънените системи, които по този начин и никой не реформира.
Тези „ неработещи ” медии към този момент трето десетилетие демонстрират измамите в изборния ден, зависимостите. В България всичко се знае, драги фенове, само че не тъй като ги е предрекла Баба Ванга или някой ги е изпял в ария, а тъй като е имало публицисти, които да ги напишат, покажат или опишат.
След тези материали от време на време са си отивали министри, вицепремиери, служители. Но най-често след тези материали се е случвало едно огромно нищо. Защото медиите са четвърта власт единствено там, където работят останалите три. Това е концепцията на демокрацията, в съвършен тип.
И го споделям най-добронамерено и почтено. Време е да напуснем личните си балони. Тогава ще видиш обществото и най-много своята роля в него по различен метод.
Времето изтича. България я е имало и ще я има. Тя е прекосявала през доста по-тежки рецесии и интервали. Нашият живот обаче е стеснен. И това са естествени закони.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ